Така...малко да понапиша туй-онуй и малко снимчици да сложа...
В петък направих една много кратка разходка из любимата ми планинка, на един хвърлей от София- та.
Бе облачен, сив, мътен ден в София, на Златните също мрачно времето... но пусто, нямаше абсолютно никой, никой... така си я харесвам планината, не ми се гледат "дебелаци".



Следващите снимки няма нужда да обяснявам откъде са, всеки знае...



Няма хора, кеф:



Тръгнах от известните морени и полека, лека навлязох в гората.



Обожавам я така планината, много тиха, тиха, тиха...



Комина си пуши, забравих да спомена, беше студено:



Нагора по маркираните пътеки у гората...



Приказките оживяха тук, защо ли само когато е пусто в гората... ?



Красиви са горите на Витоша, но защо ли всичко това се чувства само през работните дни...



Така... в по ниската част на планината, което е съвсем нормално за сезона нямаше сняг, дори и помен от него, както се вижда от снимките:



Накъдето и да обърнех поглед все гора, хубава, свежа, с мирис на влага, липсват мечетата от картината....

 
и още гора...



и пътеки, и алеи ...



и пак пътека, и пак алея, чисто е...



Постепенно, с нарастването на надморската височина взе да става още по студено, а и сняг се показа покрай пътя...



а още по нагоре, сняг не само около пътя, а навсякъде- дълбок, но твърд като камък сняг, много твърд, по тази снимка си личи неговата дълбочина към момента...



Още по нагоре и още по студено, мрачно и доста сняг, брей, изненадах се, доста сняг, сами преценете:



Хижата:



и снега до нея:



Там, където слънчевите лъчи не стигат си се задържа значителна покривка:

 
и достигнах запустялата хижа "Бор"... вижте снега до прозорците...


Малко информация за хижата - "Бор" е построена през 1934 година от  туристи при Българска Земеделска Банка. Изградена е на северозападния склон на връх Балабана, в м. Тинтява, на десния бряг на Боянска река, сред иглолистна гора и красива поляна на надморска височина - 1600 метра. 
Към момента не работи:



Да си кажа - снимката не е с крив хоризонт.

Навръщане - много интересна ми се видя таз композиция и затова си я снимках:



Още една изоставена ми се видя хижа:



Айде малко пролетничко, едно минзухарче забулено от студ...



Туй то от мен.
Живот и здраве в края на годината пак ще понапиша и покажа нещичко, щот няма време... а може и по ранко... Чао!

Благодаря за разходката!

Хареса ми постинга ти! Чудесни снимки! За съжаление запустялите хижи ми навяват тъга...