Постинг
31.12.2012 18:01 -
Боянски водопад в края на 2012год.
Боянски водопад в края на 2012год. - замръзнал...
Отдавна не бях понаписвал нещичко, затова реших в тези къси зимни дни да илюстровам със снимки моя много кратичка разходка от Копитото до Боянския водопад.
По пътя към местност Копитото на Витоша, въпреки сухата, но студена София, горе нависоко се натъкнах на опасни залядавания, особено по усойните места, но красотата бе навсякъде около мен...
В едната посока бе така:
точно в обратната, т.е надолу така:
и така:
На Витоша този ден бе учудващо пусто, много пусто, но аз така я предпочитам...началото на пътеката, вдясно от комплекса
Бях сам, наоколо бе тихо, някак спокойно, унесено, зимно, носталгично
и още тишина
през рамката на две дървета - "снежна приказка" се показа
До тук добре, от табелата "към Водопада" започна голямата мъка. Въпреки, че съм що годе добре физически трениран, по тоз наклон надолу не е за всеки особено през зимата...падах, хлъзгах се, ставах, пак долу и така няколко пъти. Снимките не са в състояние да пресъздадат наклона и моментното състояние на пътеката
и още
Добре, че бе моят верен помощник
Най-накрая стигнах до Боянския водопад, който бе абсолютно замръзнал, заледен, но имайки впредвид усойното място на пада му не се учудих. Учудих се от факта, че нямаше нито един човек там, нито един, който е ходил знае какво чудо от хора е лятно време примерно. Ето и две снимки на ледопада
и тази
Това е...навръщане ад нагоре не е за говорене...след като излязох на равната пътека и си отдъхнах...снимка me
Край, догодина по някое време отново ще се включа...
Отдавна не бях понаписвал нещичко, затова реших в тези къси зимни дни да илюстровам със снимки моя много кратичка разходка от Копитото до Боянския водопад.
По пътя към местност Копитото на Витоша, въпреки сухата, но студена София, горе нависоко се натъкнах на опасни залядавания, особено по усойните места, но красотата бе навсякъде около мен...
В едната посока бе така:
точно в обратната, т.е надолу така:
и така:
На Витоша този ден бе учудващо пусто, много пусто, но аз така я предпочитам...началото на пътеката, вдясно от комплекса
Бях сам, наоколо бе тихо, някак спокойно, унесено, зимно, носталгично
и още тишина
през рамката на две дървета - "снежна приказка" се показа
До тук добре, от табелата "към Водопада" започна голямата мъка. Въпреки, че съм що годе добре физически трениран, по тоз наклон надолу не е за всеки особено през зимата...падах, хлъзгах се, ставах, пак долу и така няколко пъти. Снимките не са в състояние да пресъздадат наклона и моментното състояние на пътеката
и още
Добре, че бе моят верен помощник
Най-накрая стигнах до Боянския водопад, който бе абсолютно замръзнал, заледен, но имайки впредвид усойното място на пада му не се учудих. Учудих се от факта, че нямаше нито един човек там, нито един, който е ходил знае какво чудо от хора е лятно време примерно. Ето и две снимки на ледопада
и тази
Това е...навръщане ад нагоре не е за говорене...след като излязох на равната пътека и си отдъхнах...снимка me
Край, догодина по някое време отново ще се включа...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
